За нас времето е най-строгият господар. То диктува кога да се събудим, кога остаряваме и кога се разделяме с любимите си хора. Усещаме го като река, която тече неумолимо от миналото към бъдещето. Но ако попитате съвременните теоретични физици, мнозина от тях ще ви кажат нещо стряскащо: времето, такова каквото го познаваме, вероятно е илюзия.
В основата на модерната физика съществува дълбок конфликт, който подсказва, че нашето разбиране за „сега“ може би е фундаментално погрешно.
- Блок-вселената: Минало, настояще и бъдеще са едно
Според Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, времето не е отделна сцена, на която се разиграват събитията, а е преплетено с пространството в четириизмерна тъкан, наречена пространство-време.
В този модел, известен като „Блок-вселена“, миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно. Представете си Вселената като цял хляб – всеки „момент“ е просто отделен резен. Това, че вие се намирате в резена „четвъртък следобед“, не означава, че резенът „миналия вторник“ е изчезнал. Той просто е на друго място в координатите на космоса.
„За нас, вярващите физици, разликата между минало, настояще и бъдеще е само една упорито поддържана илюзия.“ – Алберт Айнщайн
- Квантовата механика и „изчезващото“ време
Истинският проблем настъпва, когато се опитаме да обединим Айнщайн с квантовата механика. През 1967 г. физиците Джон Уилър и Брайс Деуит формулират уравнение (Уравнението на Уилър-Деуит), което се опитва да опише цялата Вселена чрез квантови закони.
Изненадата? В това уравнение времето липсва. Променливата $t$ просто се съкращава. Това навежда много учени на мисълта, че на най-фундаментално ниво Вселената е статична и времето е „вторичен“ (emergent) феномен – нещо, което се появява за нас, но не е заложено в основите на реалността.
- Ентропията: Защо виждаме стрела, ако няма лък?
Ако законите на физиката са симетрични (т.е. работят еднакво добре напред и назад), защо не виждаме счупена чаша да се сглобява сама?
Отговорът се крие във Втория закон на термодинамиката и понятието ентропия (хаос). Времето изглежда тече в една посока само защото Вселената се движи от състояние на ниска ентропия (Големия взрив) към състояние на висок хаос. Стрелата на времето не е свойство на самото време, а на статистическата вероятност нещата да се разхвърлят, вместо да се подреждат
- Времето като биологичен конструкт
Ако физиката не намира времето, къде е то? Много изследователи смятат, че то е продукт на нашата еволюция. Човешкият мозък е създаден да обработва информация линейно, за да оцеляваме. Ние помним миналото, за да предвиждаме бъдещето – тази способност създава психологическото усещане за „поток“.
Без съзнание, което да наблюдава промените, Вселената би била просто огромна, неподвижна картина от събития, които „просто са“.
Възможно е времето да е просто „софтуерът“, с който нашият мозък чете „хардуера“ на Вселената. Ако физиката на бъдещето докаже, че времето е илюзия, това би променило всичко – от разбирането ни за смъртта до идеите ни за свободната воля.
Източник: iskarnews.com