Гръцкият фалит е удар по икономиката на България

Гръцкият фалит е удар по икономиката на България

Трябва ли да бъде оставена Гърция да фалира и какви ще са последиците от това върху Европа и България в частност? Това са може би основните въпроси, които вълнуват голяма част от хората през последната година и стават все по-актуални през последния месец. Теоретично погледнато, Гърция вече е фалирала и единствено отчаяните мерки на държавите в Еврозоната не са позволили това да стане официален факт досега. По-интересното обаче е какъв ще е икономическият ефект върху държавите от Еврозоната и още по-важно как този фалит ще се отрази върху България.

Технически една държава се обявява във фалит, когато преустанови плащанията по дълга си или пропусне такива. От тази гледна точка Гърция е на прага на банкрута и да не го прескочи единствено я спасява финансовата помощ в размер на 110 млрд. евро, договорена с ЕС и МВФ преди една година. В момента Гърция не може да се самофинансира от пазарите и това според анализатори ще продължи повече от две години. И трите големи кредитни агенции през последната година се надпреварваха да понижават кредитния рейтинг на южната ни съседкта. Държавните й облигации в момента са „junk“ или такива без инвестиционна стойност и инвеститорите търсят всякакви начини да се отърват от тях.

Проблемите не свършват

За да финансира своите задължения, Гърция разчита изцяло на отпуснатата финансова помощ, която до този момент е приблизиително 70 млрд. евро. Още през тази година обаче, пред Гърция се задават нови проблеми. На страната й предстои облигационно плащане за около 35 млрд. евро, а през 2012 г. трябва да върне на кредиторите си още 40.5 млрд. евро. До сега се считаше, че страната няма да има проблем поне до 2012 г., но заради неспазването на поетите през 2010 г. ангажименти към МВФ и ЕС траншовете от по няколко милиарда евро месечно могат да се забавят.

За да получи обещаните 110 млрд. евро, Гърция обеща до 2014 г. да намали бюджетния си дефицит до позволения от ЕС праг от 3%. Засега обаче това като че ли няма как да се случи. Въпреки, че правителството на премиера оряза бюджетните заплати с 25% от 1 юни 2010 г., намали с 15% всички социални плащания, включително пенсиите и помощите за безработни. Премахна 13-а и 14-а заплата и пенсия, които бяха нещо нормално за държавните служители, увеличи ДДС с два процентни пункта и вдигна пенсионната възраст, но всичко това се оказа недостатъчно. Ефектът остана почти незабележим.

Въпреки всички предприети мерки бюджетният дефицит се сви по-малко от очакваното. От 13.6% през 2009 г. в края на 2010 г. той достигна 10.5%. Но колкото и да изглежда значително постижението, дефицитът остана над поставената от МВФ и ЕС цел от 8.1%. За 2011 г. споразумението предвиждаше дефицитът да падне до 7.6%, но според много икономисти едва ли ще е под 9.5%. В същото време публичният дълг на Гърция не само, че не намалява, а и продължава да расте. През 2009 г. той съставляваше 127.1% от БВП, а миналата година стана 142.8% или 328.6 млрд. евро. Вече почти 14% от приходите през 2010 г. отиват за плащания по лихвите. Според последните прогнози на Европейската комисия, публичният дълг на Гърция ще нарасне още и през 2012 г. ще стигне 166.1% от БВП.

Преструктуриране в ход

За да избегне фактически фалит, Гърция може да прибегне към преструктуриране на своите задължения. На практика това означава, че кредиторите ще бъдат „помолени“ да се откажат от част от своите вземания, което според икономисти ще им коства загуба от минимум 50%. Но това може да се окаже по-добрия вариант, тъй като при евентуален фалит на държавата голяма част от инвеститорите могат да загубят всичко.

Първоначално финансовите министри от Еврозоната отричаха възможността за каквото и да било преструктуриране на гръцки дълг, но през миналата седмица за първи път официално признаха, че това е възможно макар и под по-лека форма. За да успокоят инвеститорите, министрите използваха нов термин: „меко преструктуриране“, който включваше в себе си продажбата на държавни активи и удължаване на падежа на гръцките облигации във времето.

Но тъй като по възможността да се удължат падежите по гръцките ДЦК не бе постигнато съгласие, остава единствено да се разпродават държавни активи. Вчера беше взето решение да бъдат продадени държавните дялове в гръцката телекомуникационна компания OTE, в комуналната компания Public Power Corp и банката Hellenic Postbank SA, както и в някои пристанища. Делът на държавата в тези три дружества в момента има пазарна стойност от 2.1 млрд. евро. Правителството планира да ускори мащабния си приватизационен план, който има за цел да внесе 50 млрд. евро в бюджета до 2015 г. По-голямата част от тях ще дойдат от продажбата на недвижими имоти, които се оценяват на 35 млрд. евро.

Последици

Последиците от евентуално преструктуриране на дълга или фалит ще бъдат понесени от всички държави в Еврозоната и най-вече от търговските банки, които имат експозиции в гръцки държавен дълг. Най-много щети ще понесат Германия и Франция, които са и най-големите кредитори на Гърция. По данни на Reuters в момента германските банки притежават облигации на стойност 26.3 млрд. евро, а френските финансови институции притежават гръцки дълг на стойност 19.8 млрд. евро. Останалите държави от Еврозоната притежават гръцки държавни облигации на обща стойност 18.9 млрд. евро. При фалит на Гърция всички тези вземания могат да бъдат отписани, а при евентуално преструктуриране техният размер вероятно ще падне наполовина. Разбира се огромни загуби ще претърпят и самите гръцки банки, които също ще трябва да се откажат от голяма част от вземанията си. Към момента те държат около 72 млрд. евро от гръцкия дълг, което е около 22% от общият публичен дълг.

Ефектът върху България

Ефектът от евентуален фалит на Гърция или дори преструктуриране на нейните задължения няма как да не бъдат усетени от банковата система в България и от икономиката като цяло. Към този момент в страната действат 5 гръцки банки: „Банка Пиреос“, ОББ, „Емпорики“, „Алфа банк“ и „Пощенска банка“. Четири от тези банки се намират в Топ 10 по пазарна капитализация у нас, а общият им капитал е в размер на 20.45 млрд. лв или 27.55% от общия банков капитал.

Ако се наложи банките майки да покриват загуби, понесени от обезценка на гръцки дълг, то те много вероятно ще го направят като изтеглят част от капиталите си. Още преди една година от рейтинговата агенция Fitch предупредиха, че България, която има най-малък бюджетен дефицит в Европейския съюз, рискува да стане свидетел на „изсмукване“ на банките си заради финансовите проблеми на съседна Гърция. Ако подобно изтегляне на капитали наистина стане факт, икономиката ще го усети под формата на намаляване на кредитирането, свиване на потреблението и от там забавяне на икономическият ръст.

Неизбежен край

Независимо от последиците, които ще донесе фалитът на Гърция, в момента той изглежда като най-логичния вариант за справянето с дълговата криза. Бързото преструктуриране на гръцкия дълг, макар и болезнено за банки и кредитори ще помогне на страната да поеме глътка въздух и да начертае бъдещият си път на развитие. Наливането на милиарди евро, каквато беше практиката през последната година, се показа като неефективна мярка, която само успя да удължи агонията на южната ни съседка. но не и да реши проблемите й.