Кой определя цените на петрола?

Кой определя цените на петрола?

През 2000 г. се смяташе, че след 10 години световните цени на нефта ще се колебаят между 25 и 30 долара за барел. Но те всъщност се оказаха 2.5 пъти по-високи. Животът определено се присмива на нашите прогнози.

Но от какво все пак зависят световните цени на петрола?

Съществува, разбира се, инфлация, която непрекъснато гони цените към върха. За нея може да се каже, че е вградена в световната икономика. През 1864 година например цената на петрола в САЩ неочаквано скочила до цели 8 долара за барел. Еквивалентът на тази цена през 2010 г. е 112 долара. Инфлацията на свързаните със САЩ икономики през периода 1981 г. – 2010 г. е 3% годишно.

Но какво има още освен инфлацията? Отговорът не е еднозначен. Всяка епоха внася своите особености в механизма за определяне на нефтените цени. През периода 1930 – 1960 г. например световните цени на петрола са били стабилни и са се движили между 1 и 2 долара за барел. Всъщност цените тогава просто се обявявали от международния нефтен картел, състоящ се от „седемте сестри“ – 5 американски и 2 европейски компании, контролиращи 80-90% от световния нефтен пазар. В тази епоха фиксирането на цените и определянето на долара като основна платежна единица в тази търговия напълно отговаряли на златнодоларовия стандарт, установен от Бретън-Уудската система (1947-1971 г.)

През 70-те години на миналия век обаче нефтът постепенно попада под националния контрол на развиващите се страни

„Седемте сестри“ губят възможността да влияят на цените на петрола. Отказът от свободен обмен на златото срещу долари през 1971 г. (т.нар. шок на Никсън), девалвацията на долара, създаването на свободно плаващи валутни курсове и цени не можеха да не взривят и цените на петрола. Просто страните износителки бяха длъжни да получат компенсация заради загубите от девалвацията на долара.

И така през 70-те години ценообразуването на петрола попада под контрола на 12-те страни от ОПЕК – организацията, в която тогава влизат производителите на половината световни добиви от петрол. В резултат, през 1970-1974 г. цената не нефта нараства 6 пъти и става плаваща. Гигантският скок е следствие от апетита на страните износителки и девалвацията на долара от една страна и геополитическите събития на епохата от друга: петролното ембарго от 1973 г., арабско-израелската война и т.нат. След стабилизирането на цената през периода 1974 – 1978 г. на 11-15 долара за барел, последва нов скок – през 1979-1980 г. цените стигнаха 40 долара за барел. Причината за новата петролна криза е началото на ирано-иракската война и падането в началото на 1980 г. на държавния контрол върху цените на петрола за вътрешния пазар в САЩ.

Това положение се запазва до средата на 80-те години но с различен успех. ОПЕК се опитва да запази високите цени, маневрира чрез квотите за производство, намалява самото производство и т.нат. В крайна сметка през 1986 г. нефтът струваше 25-30 долара.

Но защо се получи така?

Работата е там, че при формирането на цените все повече се засилва ролята на фундаменталните фактори – търсенето, производството, запасите. На пазара се появяват нови доставчици, засилва се ролята на енергийната ефективност, намалява консумацията. В сравнение с началото на 70-те години намалява зависимостта от ОПЕК – нейният дял в световния добив пада до 40%, а и в самата организация координацията е все по-слаба. И резултатът не закъснява – след двукратното увеличение на добива на нефт от Саудитска Арабия през 1986 г. започва колапс на петролните цени. За половин година те падат два пъти. До края на 1990 г. световните котировки се движат между 10 и 30 долара за барел. Дори войната в Залива не нарушава тази тенденция.

В началото на новото хилядолетие обаче има нови реалности. Нефтът става дефицитен, потреблението му започва да превишава производството благодарение на Китай, Индия и други развиващи се страни в Азия. Техният дял в световното потребление през 2010 г. достига 20%, т.е. три пъти повече в сравнение с 1980 година.

На границата на хилядолетието фундаменталните фактори като търсене, предлагане и запаси, продължавата да действат, но са вече в подчинено положение. Политически шокове като терористичния акт от 11 септември 2001 г. или войната в Ирак можаха да предизвикат само краткосрочно скачане на цената на нефта. ОПЕК се опитва ту да задържи цените чрез увеличение на производството, ту да ги увеличи, но има все по-слаби възможности да влияе.

И през първото десетилетие на новия век цената нефта расте – от 25-30 долара за барел в началото на века до около 100 долара сега, с кратко падане в началото на световната финансова криза.

Причината за всичко това е една

На сцената се появи нов фундаментален фактор, който в голяма степен определя динамиката на петролните цени – финансовите пазари. Разбира се и преди нефтеният пазар е имал тясна връзка с финансовия. Да не забравяме, че освобождаването на цените на нефта в началото на 70-те години бе реакция от девалвацията на долара. Ръстът на цените тогава просто компенсира загубите на износителите, доколкото доларът е базова валута за нефта и всички негови продукти. Но сега всичко става все по-сериозно.

През 1983 година на борсите в Ню Йорк и Чикаго се въвеждат петролните фючърси. И както много имуществени права, нефтът също се превръща в борсов дериватив. Откритите позиции по петролни фючърси на NYMEX представляват стоков еквивалент на 1 млрд. барела нефт още в края на май 1983 г., през 1990 г. са вече 76 млрд., а през 2000 г. – 136 млрд. барела. Това е 12 пъти по-голямо количество от световния добив на нефт за цялата 2010 г. А има и борсови опции, основани на нефта, има и Световна петролна борса в Лондон, съществуват и неборсови деривати.

През 2000 г. цената на нефта все повече отразява финансови реалности, също както валутният курс, цената на златото и цените на акциите. Неща като производство на нефт, търсене и запаси, политически събития, действия на ОПЕК – всичко това има все по-слабо влияние върху котировките. Цената на нефта се формира от борсови деривати в тясна връзка с курса на щатския долар като световна резервна валута, в която са 30% от финансовите активи в света.

Светът е все по-наситен с пари и все повече стоки се превръщат във финансови активи. Да се говори с конкретни числа за тази тенденция е доста сложно. Но може спокойно да се каже – през новото хилядолетие две трети от цените на нефта се формират от фактори, изващи от финансовите пазари, а само една трета – от традиционните фактори. При отслабване на долара, цената на нефта расте. И обратното.

В края на 90-те години на миналия век 85% от дългите позиции по петролните фючърси държаха клиентите на хедж фондовете, т.е. точно онези, които се страхуват от рисковете, свързани с реалните доставки на петрол. През 2008 г. техният дял падна до 40%. След това дойдоха спекулантите (30%) и институционалните инвеститори (30%), чиято цел е общо взето да повишат котировките. От началото на новото хилядолетие петролните деривати станаха любими финансови инструменти на инвестиционните банки и фондове. Днес активите ти са във валута, утре – в акции и дългове, а след това преминаваш в злато, нефт или метали.

През 90-те години никой не мислеше, че големите институционални инвеститори, консервативни по природа, ще влагат пари в стоки. Но днес в стоки са 13-14% от активите в техните структури. И когато инвестторът влага в някакъв такъв актив, той има интерес от нарастване на цената му.