Компютрите не успяха да заменят традиционната книга

Световните класации определят колелото за най-важното изобретение на всички времена – то обаче е част от механизма на една не по-малко важна иновация, превърнала се в трамплин за еволюцията на историята и цивилизацията: печатната преса. Макар да е трудно да сравним приноса за живота на човека на открития като електрическата крушка, автомобила и самолета, компютъра, ваксините, часовника, телефона, хладилника, видеокамерата (според „Топ 10 Иновации, променили света“ на National Geographic), няма как да  не се съгласим, че почетното първо място с право се полага на печатната преса, изобретена от Гутенберг през XV век. Така печатните книги могат да бъдат произведени масово, грамотността се разпространява и повишава, а мислителите могат да генерират повече идеи и да ги споделят, като този обмен позволява изобретяването на повече нови неща. 

Компютрите не успяха да заменят традиционната книга

Източник на изображение: pexels.com

Макар технологиите да се развиват все повече, същината на книгата ще се запази. В началото на хилядолетието различни статии често предвиждаха апокалиптичния й край, но напук на предсказаната тенденция за занижаване на броя издадени нови книги – в света всъщност се случва точно обратното. Хубавото е, че България също е „в крак със света“ и бележи ръст всяка година по брой издадени заглавия. Според данните от НСИ през 2020 г. (последните изнесени данни) са публикувани 9285 нови книги (с ISBN номер), като това е с 13,2% повече от предходната – тоест издадени са 1253 заглавия повече. Разбира се, не всички издания влизат в книжарниците и изобщо в търговската мрежа. Но пак за обичащите книгите е немалко предизвикателство да се ориентират в поток от около 7000 нови заглавия годишно. 

Тази статистика доказва, че компютрите и мобилните устройства не успяват да заменят влиянието на традиционната книга. Технологиите по-скоро водят до претворяването й в нови форми – електронни и аудиокниги например, но не отменят четенето, нито търсенето на нови книги. Дори напротив – то става все по-достъпно, адаптираме се към различни носители на текстове и често желаем да притежаваме едно заглавие в няколко варианта. По-скоро се промяна начинът, по който потребителите купуват или се сдобиват с книги – предпочитани стават онлайн книжарници, онлайн библиотеки, групи за размяна на книги. Вече има и не малко приложения (Uptime, Blinkist, Epic!, SBRIBD и др.) и платформи (Goodreads например), които насърчават четенето и постоянното ни карат „да сме в тренда“ какви са най-новите заглавия. Важното е, че въпреки динамичното ежедневие запазваме читателските си потребности и жаждата за нови книги.

Книжният пазар както в световен план, така и в България – никога не е бил толкова разнообразен откъм жанрове, теми, автори, форми на публикуване. Имена като Джон Гришам, Лий Чайлд, Дейвид Балдачи, Джоджо Мойс, Даниел Стийл, Исабел Алиенде, Ю Несбьо, Стивън Кинг, Сара Дж. Маас, Елиф Шафак и успяват да превърнат излизането на всяка своя нова книга в истинско събитие, да държат аудиторията си в трепетно очакване чрез интересни тийзъри, видеообръщения, предварителни поръчки, при които потребителите ще получат екземпляри с автограф. Все по-честа практика става българската премиера на дадено заглавие да е едновременно със световната. Авторите никога не са имали толкова възможности за директни връзка с почитателите си или пък да намерят нова публика – блогове и влогове, издателски платформи за самопубликуване, премиери, социални мрежи, youtube канали, читателски групи и клубове, панаири на книгата и др. Технологиите и съвременните форми на реклама и маркетинг реално превръщат традиционната книга във все по-желан подарък, а четенето – сред най-честите ни навици и необходимости.  

Компютрите не успяха да заменят традиционната книга

Източник на изображение: pexels.com

Забележително е през последните две години как видеа за книги в TikTok приложението в #BookTok дадоха нов живот на позабравени заглавия и търсенето сред YA аудиторията инициира преиздания с нови корици и създаване на нови реклами, носочени именно към тийн читателите, дори и сюжетите на някои от заглавията никак да не са за подрастващи. Но в тази възраст, когато интересът към книгите все още се формира, е по-важно изобщо четенето да се превърне в трайна необходимост, отколкото изобщо да не се чете.

От месеци Колийн Хувър, Маделин Милър, Алис Осман, Кристина Лорен, Тейлър Дженкинс Рийд, Адам Силвера, Сали Торн, Лий Бардуго са истински TikTok сензации. Покрай тях се появиха и съвсем млади пера, чиито романи в стил ром-ком (романтична комедия) предизвикаха вайръл вълна като интерес и търсене – почти като за поредицата за Хари Потър:

  • Али Хейзълуд – „Хипотеза за любов“. Втората част, която ще излезе през август 2022 на англоезичния пазар, вече предизвиква трескаво очакване.
  • Емили Хенри – трите й романа все още се очаква да излязат на български език: You and Me on Vacation ще видим в идните месеци, а след това и Book Lover и Beach Read.
  • Елена Армас – „Испанска любовна измама“ (Spanish Love deception)
  • Лорън Ашър – The Fine Print и Terms and Conditions
  • Chloe Gong – These Violent Delight

Като имаме предвид развитието на изобретенията в исторически план, то съвременните иновации ще целят по-скоро подобряване, отколкото трансформация. Вероятно в обозримото бъдеще ще разполагаме с 3D печат, с разнообразни интерактивни „книжни“ тела и книгите няма да са толкова традиционни на вид като днес, но те ще запазят същината си: да вдъхновяват, да развличат, да пренасят авторови идеи, да ни потапят в други светове, да развиват въображението ни, да дават знания.  

Copyright 2021 - Livebiz.bg
linkedin facebook pinterest youtube rss twitter instagram facebook-blank rss-blank linkedin-blank pinterest youtube twitter instagram